Зет отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да свали подаръка. Тъщата гледа как свалят огромен кашон и си мисли: - Това сигурно е от новите перални или от печките с керамичните плотове. Дърпа тя огромната червена панделка и какво да види - кашона пълен с камъни. - Ама какво е това? - Камъни, бабо. Да си ги постелеш, да се влачиш по тях и да си съскаш. - Дъще, внимавай с този твой колега! - Но, татко, той е толкова скромен! Нищо лошо не правим, само учим за сесията. - Знам, знам, и ние с майка ти навремето само учехме, в резултат на което ти се роди баш за държавния изпит!... Ранна утрин. Дъщерята е за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. - Извинявай зетко - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат - момче, опъвай бабата или ти режем главата - ти к’во ша прайш? - Ами бабо, к’во да правя, мил ми е живота. - Че к’во чакаш тогава, турци ли да дойдат? Мутра се разхожда по центъра на София и вижда други 2 мутри влачат трета. - Закко влачите Репата така бе? Кво му има? - Сутринта му се счупи BMW-то и го учим да ходи. В класа идва нов ученик. Учителката пита как му е фамилията. - Ами аз се притеснявам. Фамилията ми произхожда от този предмет дето го пъхат в устата. Когато я казвам, всички се смеят. Учителката: - Хуйкин, така ли се казваш? - Не, Лъжичкин.