Една блондинка отишла в Харвард. Първи ден - тя решила да не говори, да бъде скромна. Гледа през прозореца - момчетата играят футбол, само едно стои отстрани и гледа. Тя си помислила: "Ето това скромно момче е за мен". Отишла при него и го казала: - Здрасти, виждам те тука стоиш скромно настрана. Искаш ли да си ми приятел? А момчето: - Махни се оттука, ма. Не виждаш ли, че съм вратаря. По времето на комунизма агитатор обяснява: - Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: - Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: - Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест? Един митничар проверявал напращяла млада дама за стоки с двойна употреба. Пъргавите ръце на митничаря стигнали до невероятните гърди на проверяваната. Той ги подхванал здраво, размесил ги, и извъднъж дланите му застинали върху гърдите. Митничарят се вцепенил, очите му се оцъклили, а по врата му се стекла издайна капка пот. "Какво правиш, бе, простак! Веднага да си махнеш ръцете оттам!" - развикала се жената. А митничарят с треперещ глас отвърнал "Да ги махна, ама не смея! Натиснах две копчета и сега ме е страх нещо да не гръмне". Гледам "В света на животните": на брега, на скалите, излегнали се голямо количество мазни и добре охранени същества, които неспирно крещят и махат с глави, взирайки се тъпо във фигурата на вожда си. Превключвам на Канал 1 - същото: заседание на Народното събрание. Мъж влиза в зоомагазин и вижда клетка с папагал, който струва 1000 долара. - Защо е толкова скъп тоя папагал? - пита той. - Това е много рядка порода, а освен това и много интелигентна. Знае страшно много думи и ги употребява при разговор. - обяснява продавачът. Мъжът плаща и носи папагала вкъщи, слага клетката на масата, сяда пред нея и започва да чака. Чака час, чака два - папагалът не обелва дума. - Айде приказвай, бе! Кажи нещо! Я кажи: Гошо е пич, Гошо е пич. Папагалът мълчи. Ситуацията продължава няколко дни. Мъжът съвсем отчаян седи с зачервени очи, гледа клетката и гневно крещи - Гошооо е пич, Гошооо е пич. Папагалът се обажда: - Гошо, я кажи каква е разликата между индукция и дедукция? Мъжът гледа и не вярва: - Ебаси. Защо мълча досега, бе?? Не знам каква е разликата, дори за първи път ги чувам тия думи. Папагалът: - Ето видя ли? За чий тогава ми е да си разговарям с тебе?