20 °C
Мъж седи дълго пред лекарски кабинет и чака да излезе жена му. Накрая не издържа и нахълтва в кабинета. Заварва доктора и жената на кушетката.
- Ти кво правиш с жена ми, бе?
- А, нищо-нищо, меря и температурата - нахакано отвръща доктора.
Мъжът вади от джоба си пистолет и казва:
- Мери, мери, само се моли, когато свършиш и извадиш термометъра на него да е изписана температурата с цифри....
Семейни
3,022 прегледа
Следващ →
Още вицове
Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги:
- Мамо татко, какво правите?
- Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10.
- Как се играе? - питал Иванчо.
Бащата казал:
- На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта.
На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6.
Трима английски лордове чакат четвъртия за бридж. Вместо него се появява икономът му със следното съобщение: "Милорд ме помоли да ви предам, че в момента е с милейди, и ако може - няма да дойде; ако не може - ще дойде... "
- Скъпа, как можа да постъпиш толкова жестоко с мъжа си?! Той сигурно страда!
- Да бе, страда!… Лежи на дивана и почесва разбитото си сърце!
Вървял си един насред необятния Ню Йорк и незнайно от къде носи със себе си торба с пясък и го разпилява навсякъде откъдето мине. Вижда го един човек и го пита защо го ръсиш навсякъде тоя пясък?
— Против крокодили!- отговаря странника.
— Ами че то тука крокодили няма!
— Няма естествено нали съм поръсил с пясък!
Ето и някои смешни наименования на марки вино по света:
"Дебело копеле"
"Превъзходно кърваво бяло"
"Мерилин Мерло"
"Запасите на Санта Клаус"
"Бастисай бъчвата"
"Сладки прасенца"
"Под масата"
"Върху каучуковото дърво"
"Вампирско Мерло"
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
