20 °C
Пиян катаджия спори със шофьор на камион:
- Гражданино шофьор! Вече десети път ви питам - защо камионът ви не е уплътнен добре и сипете товара си по пътя?
- Гражданино полицай! Аз пък вече за десети път ви обяснявам, че съм от "Чистота" и сипя пясък заради поледицата.
Полицаи
4,241 прегледа
Следващ →
Още вицове
Иванчо и Марийка пътуват кум Б-я. По пътя блъскат скункс. Марийка казва:
- Иване, да го вземем да го излекуваме вкъщи.
Иван:
- Да, но как ще минем през границата с него няма да ни пуснат.
Марийка:
- Ами ще го скрием някъде.
Иванчо:
- Но къде...? Марийке, защо не го мушнеш в бикините си!
Марийка:
- Иване бе, то мирише!
Иванчо:
- Карай бе, ако издаржи!
Леко го бутни, той сам ще влезе!
Инструктор по време на кормуване, за скоростния лост
Студенти преди изпит:
- В главата ми е каша!
- Изяж я!
В родилното отделение чакат двама запалянковци на "Левски" и ЦСКА и един чернокож, които ще стават бащи. След известно време излиза угрижена медицинската сестра.
- Съжалявам, господа, но загубихме етикетчетата и не знаем кое дете на кого от вас е. Елате, ако обичате, за да си ги разпознаете. Още с влизането левскарят, тичайки грабва бебето негърче и започва да вика: "Това е моето бебе, това е моето бебе!"
- Извинявайте - казва чернокожият - но мисля че е повече от ясно, че това е моето бебе.
- Не! Предпочитам негърче отколкото цесекарче.
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров много се изплашил и си казал:
- Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал:
- Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!
Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Опитът, подобно фенера на кърмата на кораба, осветява само изминатия от нас път. - Самюъл Тейлър Колридж
