Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:
- Има ли някакви въпроси?
Отзад се надига Вуте:
- Сакам да питам дека е житото?
Настава смут - крясъци, шамари, счупени столове…
След една година: събрание, доклад, овации…
- Има ли някакви въпроси?
Нане се надига тоя път:
- Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?