Габровец и сина му отиват на гости. Бащата: - Обу ли си новите обувки, сине? - Да тате, обух си ги.- отговорила момчето - Тогава крачи по- нашироко. - Здрасти! Що не ми вдигаш? - Бях в тоалетната. - Два месеца? С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. В голф клуба някой чете вестник. - Чуйте, тук пише, че някакъв мъж убил жена си със голф стика си! Настъпва тишина. Във въздуха виси един въпрос. Накрая един голф играч не издържа и пита плахо: - А пише ли там, с колко удара е успял? Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан.