20 °C
Хванал Димитър Пенев златната рибка.
- Пусни ме, три желания ще ти изпълня, - казала рибката.
- Първото ми желание: искам нашия национален отбор да стане световен шампион по футбол. Второто желание: искам великия Пеле да каже, че нашия национален отбор е най-великият отбор на всички времена. Третото желание: искам цялата страна да ликува.
БАМ - и всичко потъмняло. Огледал се Пената, гледа - самия той е черен, а около него пълно с негри, които пляскат и крещят:
"Бразилия!Бразилия!!!
Спортни
3,762 прегледа
Следващ →
Още вицове
В джунглата си правят състезание на 10 000 метра.
Трасето на кроса е трудно, животните едно по едно се отказват. Накрая остават само Слона и Мравката. Последна права! Мравката тича напред с последни сили и е изпреварила Слона с почти 2 мравчи дължини. Изведнъж слонът протяга крак и смачква нещастното насекомо.
- Уууу! - викат другите животни. - Убиец! Убиец!
- Ама моля Ви се - оправдава се слона. - Само исках да я спъна...
Купонясват цигани, ядат, пият, веселят се, сал един седи тъжен.
- Асане! Що си тъжен ва?
- Мани, мани, на жената, на Айшето демек, и откриха СПИН... Майтапя се ве, ко побледняхте сичките така?!
- На мен с тъщата ми провървя като в приказка.
- Нима? И къде го изкопа това съкровище?
- Закопах, приятелю, закопах.
Уважаеми студенти!
Моля, паркирайте по-нагъсто вашите автомобили, че няма място за велосипедите на преподавателите!
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Във всеки човек има борба между добрия вълк и злия. Печели този , който храниш. - индианска поговорка
