Седемдесетте години на миналия век. В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата: "Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!" Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен: - Доволен ли сте от пребиваването тук? - О, да! Много са добри! Положително и вас ще излекуват! - Но аз съм министърът на здравеопазването! - Не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях президент на републиката! Живей сега, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде! Трима английски лордове чакат четвъртия за бридж. Вместо него се появява икономът му със следното съобщение: "Милорд ме помоли да ви предам, че в момента е с милейди, и ако може - няма да дойде; ако не може - ще дойде... " Двете приятелки Тута и Пута били неразделни от деца. Замомили се те и Тута си хванала гадже. Завъртяла се една любов дива и Тута и гаджето решили да се женят. На церемонията в църквата Пута закъснявала. Тута застанала с младоженеца пред свещенника не я свъртало, защо закъснявала Пута? Започнал попа да припява и да разменя коронките... и в този момент Пута лезнала. За да привлече вниманието на Тута, започнала да щрака с пръсти. Тута зарадвана прошушнала на мъжа си: - Путето ми щрака. Попа я чул и без да промени гласа си казал: - Щрака не щрака, до довечера ще почака!