20 °C
- Колко вида бира имате в склада?
- Не знам.
- Ами, горе-долу...
- Нали ви казах - не знам!
- Е, поне грубо..
- Грубо? Ба ли маа му?
Пиянски
1,145 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един руснак заседнал в снега в Чукотка. По едно време минава един чукча, и руснака започва
да се моли:
- Чукча, кажи ми как да се измъкна, ще ти дам каквото поискаш.
Чукчата се замислил, и казал:
- Добре бял човек, ще ти кажа как, но ми направи свирка!
Руснака, нали няма избор, стискал съби и треперел, но направил свирка.
Чукчата тръгнал усмихнат да си върви, а руснака се развикал:
- Хей, нали ще ми кажеш как да се измъкна!
- А, да! Съвсем забравих. Ами слушай сега - трябва ти трактор.
Прибират се от работа в чужбина(съседната гора)
Вълкът:
- Декларирах че съм немска овчарка и ме взеха на работа като
бодигард в една овцеферма,но като видяха,че популацията в стадото
намаля значително,ме уволниха.
Лисицата:
- Обещаха ми,че ще съм момиче за консумация по баровете,
но ми разсипаха задника,а като се озъбих,ме обвиниха в
синдикална дейност и ме уволниха по политически причини.
Заекът:
- Работя в консервна фабрика.Едва ме пуснаха в отпуск,
спазвам принципа,не ги ли изчукаш - не те уважават!
Бабичка си занесла радиото на ремонт. Включил го майсторът, за да види къде е повредата и радиото заработило нормално.
- Бабке, здраво ти е радиото! Хубаво свири, хубаво говори, защо си го донесла?
- А, бе, сине, за свиренето хубаво свири, ама като говори Минчо Празников, много лъже.
- Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща?
- Ще можете, но само духовен…
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!
Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект. - Тери Пратчет
