В купе на влака пътник, облечен в мръсни и не за сезона дрехи, се обръща към добре облечен господин:
- Же сюи пердю!
- Добре, на всеки може да се случи! Дори и на мен…
- Ву не м’антандр па! Же сюи пердю!
- Хайде стига! Аз също, но не искам целия вагон да разбере!
В ъгъла седи старица. Чула какво си говорят и казала:
- Този е французин. Казва, че се е изгубил.
Господинът:
- Ааааа, а аз реших, че е нещо сериозно. Помислих си, че е изял нещо развалено…
Прибира се един пияница у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи - обичайната картинка. Жена му още от вратата се втурва да помага, с каквото може - взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи и толкова.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а.
- Какво каза?
- Гра-а-а.
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а.
- Боже, тоз човек, какво му стана, боже… Пържолка да ти опека, телевизора да включа…?
- Гра-а-а.
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа-доктор.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно “гра” повтаря вече от петнадесет минути.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама…
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия.