Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.
Един мъж върви, но бил супер фиркан и паднал в една дупка. Мъчил се, мъчил се той да излезне, но тъй като неможел се ядосал и казал:
-Ще опитам още веднъж, ако неуспея ще си ходя...!