- Келнер! В супата ми има муха.
- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Добре, ще ви донеса вилица.
- Келнер! В супата ми има муха.
- И какво от това, по мухата ви има супа.
- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?
- Като че ли плува по гръб, господине.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари.
- Келнер! Какво значи тази муха в супата ми?
- Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не, господине, това е витамин В.
- Келнер! В супата ми има мъртва муха.
- Да, господине, не ги бива много в плуването.
- Келнер! Чинията ми е мокра.
- Не е мокра, господине - това е супата.
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче:
- Не! Недей! - впуска се тя към него.
- Защо? - пита хлапето.
- Ами... Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане - ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма...
- Няма да излязат.
- Защо?
- Аз и тях ги изядох.