20 °C
- Кога ще си купиш кола?
- Когато САМ си заработя - тогава ще си купя!
- Тогава не взимай с гравитационно задвижване, вземи с ускоряващи неутронни потоци, тогава само те ще си струват!
Разни
1,834 прегледа
Следващ →
Още вицове
Учителкат пита:
- Росенчо, какво ще вземеш със себе си ако попаднеш на самотен остров?
- Ами, госпожо... Аз ще взема семена, ще ги засея и ще имам какво да ям, когато ми свърши храната.
- Браво Росенчо - 6. А ти, Петърчо?
- Аз госпожо ще си взема пушката и въдицата, за да имам винаги прясно месо и риба.
- Отличен и на тебе. А ти, Иване?
- Ами при това положение, госпоо, аз ша зема с мене Росенчо и Петърчо!
Ако преди 20 години, за да навиеш някоя мацка за секс, трябваше добре да я понапиеш, то в днешно време главното е да не й дадеш да се напие.
Питат един зет на погребението на тъщата му:
- Как почина старата бе?
- От секс.
- Е как така... не беше ли вече стара за тия работи?
- Не бе... прееба се по стълбите...
Една мутра блъска с джипа си един с лада. Изскача мутрата и оня се вцепенява и си казва: "Сега тоя ще ме претрепе" и се чуди какво да прави. Мутрата му казва:
- Ей сега те убих!
- Чакай, недей - имам един пор - подарявам ти го.
- Защо ми е пор бе? - пита мутрата.
- Ами може да прави супер френска.
Зачудил се мутрата - ама го взел. Тръгнал си и решил да го пробва. И наистина пора му направил супер френска любов. Прибира се мутрата тряска вратата и казва:
- Жена и ако мусака прави по-добре от теб - събирай си куфарите и да те няма!
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Отговорността е цената на величието. - Уинстън Чърчил
