20 °C
Един дядка отива да си вземе пенсията ама си забравил паспорта.И онази жена му казва:
Съблечете си ризата,защото сивите косми са доказателство.И ще ти дам пенсията без паспорт.
Върнал се и казал на бабата и тя му казала:
Че защо не си розкопча и панталона ще ше да тидаде пенсия и по инвалидност.
Адвокати
4,298 прегледа
Следващ →
Още вицове
В класа на Иванчо дошъл инспектор. Госпожата влиза заедно с него в класната стая и с широка усмивка пита:
- Ученици, знаете ли кой е дошъл днес на посещение?
Иванчо се обажда:
- Някакво говедо от министерството.
Госпожата:
- Иванчо, как не те е срам? Откъде си ги научил тези думи? Марш при директора!
- Ами вчера като минавах покрай кабинета на директора го чух да ви казва: "И утре да внимавате как ще се държите като дойде на посещение онова говедо от министерството.
Самолет прелита над Цюрих. Пилота пита диспечера за точното време. От кулата задават въпрос:
- От коя авиолиния сте?
Пилота учуден пита:
- Какво значение има, от коя авиолиния съм. Кажете ми точното време и продължавам нататък!
От кулата продължават да настояват за името на авиолинията. След пет минути безмислени спорове на пилота му писнало и казал името на авиолинията.
- И все пак не разбрах, защо трябва да казвам от коя авиолиния съм? - не издържал той.
- Ами ако сте от Swiss Air, то точното време е 14:40:23, ако сте от Air France, то точното време е 14:40, но ако сте от Балкан, то днес е вторник.
Шефът забрани да се пие в офиса след работа. Сега всички пият в работно време...
- Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…
- Докторе, оставете ми зъбите на мира!
Професор изнася лекция по морал в колежа:
- И ако се намирате в такава ситуация, че всеки момент можете да изпаднете в съблазън, то помислете, че не бива за един час удоволствие цял живот да ви мъчи съвестта!
Една прелестна блондинка въздиша замечтано и с тих глас го пита:
- Извинете, господин професоре, а как да направим така, че удоволствието да продължи цял час?
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
