„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Отишъл някакъв да си купува коза.
Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара.
- Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена.
- Да ама я я удари между рогата.
Ударил той козата между рогата, а тя:
- Меее.
- Кво толкова, вика "мее". Коза като коза.
- Ама я я удари пак.
Ударил я той между рогата и тя пак:
- Меее.
- А бе я не ме будалкай.
- Не бе, удари я по-силно, ама яко.
Ударил той с всичка сила, а козата:
- Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой...