Ведньж седемте козлета останали сами.Вьлкьт разбрал и решил да ги изяде.
вьлкьт:
Мили, мамини козленца отворете .
козлето:
Нашата майка няма такьв дебел глас.
Вьлкьт идвал 3 пьти.На третият пьт обаче...
ВЬЛКЬТ:
Мили,мамини козленца аз сьм вашата майка ,отворете.
КОЗЛЕТО:
ААА, яж ми пишката имаме си шпионка.
Животни
2,316 прегледа
Следващ →
Още вицове
Срещу Кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега,
за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли.
Адвоката:
- Моля почитаемият съд да погледне на поезията на
Христо Ботев, като на свидетелски показания.
С римите си, поета ни доказва,че конкретните проблеми
съществуват в столичната община още от 1873:
"Зимата пее свойта зла песен....."
"Псета и вълци,вият в полята....."
"Жените плачат,пищят децата...."
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата:
- Вижте каква красива и луксозна кола!
- А колко гори?
Руснакът го поглежда и продължава:
- Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите!
- А колко гори?
Руснакът си знае своето:
- Елегантен външен вид…
- А колко гори?
- А вие защо биете негрите?
- Приближаваме границата с България, ако някой има оръжие, наркотици, забранени предмети - да приготви по 200 лева.
Когато главния съдия пише срещу името ти, той не отбелязва дали си спечелил или загубил, а как си играл!
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!