Проверка в поделение.
Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка.
Генералът е възхитен от чистотата.
- Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?
- Сержант Петров.
- Браво!
Продължават огледа. В столовата също блести.
- Кой отговаря за чистотата в столовата?
- Сержант Петров.
- Юнак!
Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.
Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.
- Браво сержант. Обявавам ти благодарност!
- Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.
- Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?
Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала:
- Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...