Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти. Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!" Една баба разказва: - Леле, колко е напреднала медицината. Когато бях млада ме разсъбличаха цялата, за да ме прегледат; сега само ми поглеждат лицето и ми поставят диагноза! Студена зимна нощ. Двама руснака се разправят пред супермаркета: - Абе дай три да вземем, предния път две не стигнаха! - Не, за какво са ни три сега - по-предния път от трите останаха ... - Е, добре, нека са две! Влизат в магазина и поръчват: - Десет каси водка и две репички! Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: — Зайо, хайде да се возим! — Добре бе, Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита: — Зайо, напика ли се от страх бе? — Не съм! Вдига вълкът 200 км в час. — Напика ли се бе? — Абе много бавно караш! – казал Зайо. Вдига вълка 300 км в час. — Напика ли се бе? — Неее. — Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки! Животът е филм - започва, когато се раждаш и свършва, когато умираш. Но за малцина след смъртта има и втора част на филма...