- Е, дадоха ли ти кредит? - Не, отказаха. Когато попълвах формуляра, в графата "Цел на кредита" написах чистосърдечно -"Подкуп на длъжностно лице"... При Ветеринар: - Какъв е проблема с Пекинезчето? - Още като беше паленце,като чуеше музика започваше да вие, после се научи като пуснат чалга по радиото,със зъбки да дърпа кабела от контакта,но напоследък с Олимпиадата, пуснат ли Китайския Химн,скача на червената възглавница, изправя се на 2 крачета и застава мирно! Две блондинки си говорят на спирката: - Ти за кой тролей си? - За единицата, а ти? - За двойката. В това време идва тролей номер 12 и едната възкликнала: - Идеално! Ще пътуваме заедно! Учителката по литература: - Деца, кажете ми една съгласна? Иванчо: - Марийка, госпожо. Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…