Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал: - Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко. - Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало: - А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .