Незначителна облачност 20 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Стои едно малко момиченце през нощта в един парк самичко. Идва при нея един добър господин и пита: - Момиченце, как се казваш? - Марийка. - А къде е майка ти? - Аз нямам майка. - А къде е баща ти? - Аз нямам баща. - Добре, а къде живееш, Марийке? - Никъде. Учудил се човека и казал: - Е не може никъде да не живееш. Кажи какъв ти е адреса, Марийке?! А тя казала: - www.mariika-bg.com
Програмисти 3,438 прегледа
Следващ →

Още вицове

В една гора, на една полянка си играели стадо гилигайзерчета. Покрай тях прелетял един фарфазоп и им казал, че хипотигровите парабадъбарчета ще ги нападнат... Гилигайзерите хукнали да бягат, ама един си забравил фарфафуйката и се върнал да си я вземе. Какъв е извода? Че джинджипляктор е машина за джпанки без никакжо съдържание на халва! Чък Норис е формулирал новата теория за относителността, съгласно която, съществуват множество вселени, в които Чък Норис е още по-корав пич отколкото в нашата. Когато тази теория била публично изказана от Алберт Айнщайн, Чък Норис му забил такъв ритник със завъртане, че от тогава ние знаем Айнщайн като Стивън Хокинг. Две жени на милиционери си приказват и едната вика: - Моя, откакто мина школата стана един такъв деликатен, начетен, тактичен. Другата: -Ами, моя си е същия тъпанар. Какво е направил толкова твоя? Първата: - Ами ето, онзи ден бехме на погребение и като засвири музиката, само моя се сети да покани вдовицата на танц. - Скъпи! Приготвила съм ти разкошен подарък за рождения ден! - Покажи го! - Почакай малко! Сега го обличам!. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!