Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ.
След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво.
- Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш?
- Остави се, шефе, уча математика - карат ме да търся корен квадратен от четири и на - търся го.
- Ами къде е другия?
- Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика.
Отива шефа и какво да види - оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве.
- К’во пра’иш ти бре?
- Остави се шефе - проплакал втория борец - карат ме да деля член на многочлен.
- Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора.
- Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
- О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
- Онова, за телевизора.