Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
— Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него.
Синът:
— Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
— Е нищо, донеси хляба!
— Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
— Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Седи си Иванчо в час и си играе с химикалката. Учителката вече се изнервя и го пита.
- Иванчо, какво правиш?
- Ами госпожо, вижте - вътре, вънка, пък малки пълнителчета не ражда.
Учителката се ядосала и го изпратила при директора.
Директора го пита:
- Иванчо какво пак направи.
- Господин Директор вижте, влиза вътре, вънка, пък малки пълнителчета няма.
Директора взима химикалката и той вътре вънка и верно нема малки пълнителчета.
Разглобява я след малко и казва:
- Иванчо, може ли да си толкова глупав, не виждаш ли, че има спирала?