Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Един седнал на един мост и си клати мъдите. Минава друг и изненадано го пита:
- ШШШШШШШ, нашия, какво правиш бе? За къв чеп си седнал на моста и си клатиш мъдите?
Другия му отогваря:
- Е ти какво искаш бе, да седна на мъдите си и да клатя моста ли ?