20 °C
Цариград. Къща край Босфора.
Мустакат турчин пие шербет, намръщен. Идва жена му.
- Какво има?
- Седни - строго казва мъжът - Имам една лоша и една добра новина. Почвам с лошата - Хасан, нашият син, станал г*й.
- Вай, Аллах, кво е туй?
- Гьотверен, ма!
- Вай, вай... А добрата новина? - със свито сърце пита жената.
- Станал Мис Истанбул!
Семейни
3,433 прегледа
Следващ →
Още вицове
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Чък Норис няма СПИН, но все пак го раздава на хората.
В травматологията разговарят болните целите в гипс.
— Ти как пострада?
— Натресох се в един гараж.
— Колата, разбира се, е на сол?
— Не, аз се прибирах пеша.
Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
- Как си, Вълчо, почиваш ли си?
- А, не, попаднах в един капан.
- И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.
На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината - Марк Тулий Цицерон
