Нане и Вуте трябвало да убият селския бик!
Решили да го халосат с 10-килограмов чук по челото.
Нане казал: Аз съм хуманист и не мога да го гледам докато го удрям. Затова Вуте ти го дръж за рогите, аз ще си сложа един чул на главата и ще го халосам.
Ударил Нане първи път - свалил чула, а бика си стои?!
Ударил Нане втори път - свалил чула, а бика си стои?!
А на третия път Вуте му вика: Ако ме халосаш още веднъж по главата, да знаеш че ще опущим бико...
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
- Как си, лисо? - попитал я заека.
- Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото...
- рекла му лисицата.
Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
- Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека.
- Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
- Оо-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката.
Уплашил се заекът и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
- Добърррр деннннн!