Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград . Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.
Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:
- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?
- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща ... не, по-добре да съм сам.
На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси ... нашият овесил език като разгонен пес.
Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:
- Добро утро, я съм Бебо.
- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.
Иванчо и Марийка, и двамата на по 5, решили да се женят и Иванчо отишъл при бащата да й иска ръката.
Бащата се заинтригувал, защото си
помислил, че е сладко:
- Е, къде ще живеете?
- В стаята на Марийка има достатъчно място.
- Как ще се изхранвате?
- Ми, аз получавам по 2 лева на ден, както и Марийка, а това е предостатъчно.
Бащата се поизнервил, защото Иванчо знаел всички отговори и решил да го скастри с екстремен въпрос:
- Ами ако се появят, малки човечета?!
- Ми, к`во да ти кажа, до сега все сме внимавали...