Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: - Къде беше? С кой беше? Какво правихте? - Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме - не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
Семейни 3,551 прегледа
Следващ →

Още вицове

В Китай освен Великата Китайска Стена вече имат още една забележителност: Великото Китайско Задръстване - до 9 дена може да продължи... Говорят си две приятелки: - Как ти завиждам: твоя кавалер е толкова любезен и мил с теб, прави ти подаръци. А защо не се омъжваш за него? - За да остане по-дълго време такъв. Младеж отбиващ военна служба е пуснат в отпуск. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Е, как е в армията? - Абе, тия са абсолютни идиоти. - Защо бе? - Утре сутринта ще ти покажа. На сутринта из цялото село се чува яростен звън на камабана. Всички тичат към църквата в паника. От камбанарията слиза отпускарят, застава пред тълпата и крясва: - Такааааааааа!... Ние с баща ми отиваме за риба, останалите свободнооооооооооооо........ Ловец се върнал от лод с една убита мечка. Приятелите го видяли и започнали да го разпитват. - Колко пъти стреля? - Десет тека. - А колко пъти уцели мечката? - Нито веднъж. - Ами тогава как умря? - От смях, защото не можех да я уцеля. Според служителя: "Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе." По думите на админа: "Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Отговорността е цената на величието. - Уинстън Чърчил