Чукчата се връща от риболов с пълна лодка риба. Среща го друг чукча и го моли: - Чукча, дай една рибка. - Не може! Първо трябва да попиташ началника! - отговаря важно първият чукча. - А кой тук е началникът? - пита вторият. - Аз! - отговаря още по-важно първият. - Началник, дай една рибка - отново моли вторият. - Вземай колкото искаш! - великодушно отговаря първият. На самотен остров попаднали българина, американеца и руснака. Островът обаче бил пълен с алкохол. И така цяла година тримата не спряли да пият. Но Господ ги съжалил и решил да им изпълни по едно желание. Американеца си пожелал да го върне вкъщи- така и станало. Руснака си пожелал същото- и той бил върнат у дома. Накрая останал българина, които казал на господ- Искам да ги върнеш тия двамата да си допиеме. Малкия Иванчо казва на баща си: - Тате, искам пистолет! Бащата строго му казва: - Млъкни...знаеш кой командва?! Иванчо: - Разбира се, но ако имах пистолет... Двама приятели пътуват във влак. Неочаквано единия пита другия: - Знаеш ли защо колелата на влака тракат? - Не, защо? - Ами, нека вземем един влак. Като се абстрахираме от вагоните, какво остава? Локомотива! Като се абстрахираме от локомотива, остават колелата. Нека се абстрахираме от всички колела, освен от едно. И така, колелото представлява нищо друго освен един кръг, лицето на което е пи по ер на квадрат. Като се абстрахираме от пи и от ер остава един квадрат. Е много ясно, че един квадрат като се движи по релсите ще трака! Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала: - Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи! Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал: - Жена, давай да ям, че съм много гладен. Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал: - Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания! Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал: - Хайде бе, ела да ми правиш компания! Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал: - Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад!