Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал:
- Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора.
Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
- Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по - добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е педесет на педесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
- Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по - лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!