На една жена с ужасно ревнив съпруг и се раздрънкал старинният двукрилен гардероб - наследство от прабаба й и повикала дърводелец да го поправи. Дошъл майсторът и тя му казала:<BR>- Всеки път щом мине трамвай по улицата, гардеробът скърца страшно, дали ще може да се оправи?<BR>- Бе сигурно ше може, госпожа - казал дърводелецът - ама требе да го вида що му е.<BR>Влязъл човекът в гардероба и се заслушал в очакване да мине трамвай. Точно тогава се прибрал в къщи ревнивият съпруг и по навик се заел да провери дали жена му не е скрила някой любовник в гардероба. Отворил го и изревал:<BR>- Какво правиш тука бе мама ти мръсна?<BR>А дърводелецът (схванал набързо ситуацията):<BR>- Бе ако ти речем че чекам трамвая, сигур нема’ ми поверваш, а?
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.