20 °C
Ако съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца!
Бисери
3,748 прегледа
Следващ →
Още вицове
В една кръчма влиза човек и сяда на бара. До него седи друг човек, а в краката му седи бултериер и ръмжи заплашително.
Първият уплашено пита:
- Господине, вашето куче да не вземе да ме заръфа...
- Какво говорите, господине!!??? Моето куче е най-миролюбивото куче на света. То обича хората и само се гали в тях...
Тогава първият се пресяга и се опитва да погали бултериера. Естествено кучето го захапва за ръката. Другият мъж спокойно продължава да си пие.
Първият /ядосано/:
- Що ме излъга, бе? Нали беше най-миролюбивото куче...
Вторият поглежда надолу и отговаря:
- А, това не е моето куче...
- Знаеш ли? Получавам любовни писма на четири различни езика!
- Голяма работа! Аз плащам издръжка в шест различни валути!
Един старец влиза в магазин и пита:
- Колко струват яйцата?
- 15 ст.
- А счупените?
- 5 ст.
- Тогава ми начупи десет яйца...
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Eдин мъж се прибира от работа и казва на жена си :
- Жена , днес ще те чукам 6 пъти за час и половина ...
А тя му отговаря :
- Аз да не съм ти Манчестър Юнайтед !
Не е важно откъде тръгват идеите, а докъде стигат. - Жан-Люк Годар
