20 °C
Момиче казва на своя приятел:
- Казах на баща ми, че си поет, и той много се зарадва.
- Баща ти обича поезията ли?
- Не, просто предишния ми приятел, който татко се опита да изгони от къщи, се оказа боксьор.
Разни
2,255 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Защо на евреите носовете са дълги?
- Защото Мойсей 40 години ги водил за носа из пустинята.
Ако ти си висок, мускулест, красив младеж - не ходи на плажа. Дай шанс и на другите.
Имението на сър Уйлямс. Звъни телефонът. Застаряващ сух иконом с източено лице вдига слушалката:
- Хелоу...
- Аз съм твоят господар. слушай ме внимателно. искам сега в този момент да идеш в спалнята ми и да видиш какво прави жена ми.
- Разбрано сър, един момент... отива и след малко се връща - сър , ами... как да Ви кажа... жена Ви... така да се каже... един вид....спи със ....Вас така да се каже... в момента...
- Слушай ме внимателно. взимаш пушката за лов и застрелваш жена ми и мен... така да се каже...
- Слушам сър. - иконома отива и възпроизвежда три изстрала.
- Сър поръчката Ви е изпълнена.
- Чакай, защо чух три изстрела...
- Със втория не успях да ви олуча и вие побягнахте към ябълковата градина...
- Чакай , каква ябълкова градина... аз нямам ябълкова градина...
- Извинете , кой номер търсите.........................
Един циганин тръгнал на война.Попитал какво му трябва за войната.Отговорили му че му трябват патрони.Нали бил стар и чул бонбони отишъл и купил бонбони.
-Още какво ми трябва?-попитал циганина
-Още ти трябва една пушка.-казал един човек
Отново старостта му попречила да чуе вярно той чул чушка.Отишъл до магазина и купил чушка.
Пак попитал същото. Казали му че още му трябва палатка.Както винаги той чул патка.Отишъл и взел една патка от съседа.Когато войната дошла той зареждал с бонбони.Когато стреляли с пушки той стралял с чушка.А когато се криели впалатки той се криел под патки.
Пиян пънкар се прибира късно вечерта и една кубинка му липсва. Баща му го среща на врата и пита:
- Къде ти е едната кубинка?
- Едната...? Ей я бе!
Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите. - Аристотел
