Купон. Тъмнина. Женски шепот: - Ама Ваньо... Днес съвсем не се държиш акто миналия път... По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох... И... оная работа като че ли ти е по-голяма... - А и не съм Ваньо... - Докторе, с жена непрекъснато се караме. Какво да правя? - Ходете повечко пеша - май-малко по 5 километра пеша на ден. Това укрепва нервите. Правете така и ми звъннете след десетина дни. След десет дни звъни телефона на доктора: - Докторе, звъня както искахте. Искам много да Ви благодаря! Съветът ви много помогна! - Какво стана? - Ами, вече съм на над петдесет километра от жената! - Редник Иванов, можете ли да плувате? - Тъй вярно, господин старшина! - Къде се научихте? - Във водата, господин старшина! Седим си, работим. Нахълтва блондинка от отдел реклама и с паника се оръща към началника: "Какво да правя?! На Корел Дрола му се свърши бялото!" Когато на изпадналите в истерия сътрудници се изчерпаха идеите откъде може да се набави бяла боя за Корела, началника сложи край на спора: "Иди да работиш. Сега ще отида да кажа на администратора, той ще купи и ще напълни." Какво да кажем на преподавателя, когато ни хване да спим по време на лекция: - В една книга четох, че това е признак на високоефективните хора. - Ама аз не спя! Просто разсъждавах много дълбоко над лекцията ви. - Опитвах се да си сложа контактните лещи, без да използвам ръцете. - Аз не спя! Просто така бавно си мигам....