Петък, 7 август 2026
|
Хасково
31°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Последни новини
Пари
Спорт
Автомобили
Любопитно
Лайф
Наука
Технологии
GSM
Музика
Филми
Ъндърграунд
Рубрика „Здраве“
Гейминг
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
В следствието: - Господине, защо не сте се опитали да спасите жена си, когато е започнала да се дави в езерото? - Ами аз откъде да знам, че се дави? Викаше си както обикновено...
Прочети още подобни вицове
02.08.2019
24.08.2018
13.04.2018
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
- Защо толкова време продължава пожара в Рила? - Защото французите се мотаят с гасенето...
Черен хумор
03.10.2017
1,835 прегледа
Следващ →
Още вицове
Най-прозорливи се оказаха производителите на дънки: още не е имало персонални компютри, а те са започнали да правят малки джобчета за флаш паметите!
- Здравейте госпожице, бихте ли намалили музиката? Или поне нека да говоря с някой, който да може да ударя...
Двама слаботелесни си вървели и изведнъж духнал вятър. Единият казал: Духа на изток, аз си тръгвам. Другият казва: Нямам избор тръгвам с тебе.
Върви мъж по пазара. Изведнъж чува някой, който вика: "Купете си папагал, купете си папагал!" Приближава се и вижда човек, а до него клетка. В клетката е затворена птица, която прилича на бухал. Мъжът пита: - Що за пиле е това? - Папагал! - отвръща продавачът. - А говорящ ли е? - Не, обаче много бързо може да се научи! Купил мъжът птицата. След една седмица отново се разхожда по пазара. Среща случайно човека, който му е продал "папагала". Продавачът го пита: - Кво става, мой човек? Проговори ли папагалчето? - Абе още не е, обаче ако знаеш само колко внимателно ме слуша...
"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!
Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят. - Джером К. Джером