"100 крачета"
Сто крачета трополяха
по паркета у дома,
аз се вслушах, те се спряха
и настана тишина...
Пак задрямах, но ги чух,
мисля, че сега пълзяха,
аз напрегнах своя слух -
вътре в барчето ми бяха...
Скочих бързо на крака
и заварих ги във крачка -
как измъкваха сега
две по двайсет и стотачка...
Пак заспах, но сутринта
се огледах за крачкАта,
нямаше ги, ала с тях
и половината заплата...
И сега седя и мисля,
гледам дървеното барче,
те ли кинтите ми свиха
или просто много харча?!...
Малки пъргави крачка,
празна халба и капачка -
махмурлукът натежа
с две по двайсет и стотачка!
Пиянски
1,943 прегледа
Следващ →
Още вицове
Въпрос : Кое детско стихотворение започва и завършва с думичката "мама"
Отговор :
Мама моливче ми купи
аз го остря то се чупи
ей толкоз мъничко остана
да е*а неговата мама !
На въпроса: "Какво бихте направили, ако не можете да
предотвратите сблъскването на два влака?", изпитваният
ръководител на движение отговаря:
- Ще отида да повикам жена си, за да види и тя страшното
зрелище.
- Здрасти кво правиш ?
- Ми кво да прааа...
- Ми ко да прайш ....
Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
— Здравей Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
— Довиждане Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Малко момиченце за първи път присъства на бракосъчетание. По едно време дърпа майка си за роклята и пита:
- Мамо, защо булката е цялата в бяло?
Майката:
- Защото бялото е цветът на радостта и щастието. За булката, днес е най-щастливият ден от живота....
Момиченцето /след кратък размисъл/:
- Мамо, а защо тогава младоженецът е в черен костюм?