- Генко, а ние богати ли сме душевно?! - Не, скъпа, богати сме духовно, а душевно сме болни... - Ненавиждам работата с хора. - Но как, ти си журналист! - Затова работя само в светската хроника. Момиче отива на гинеколог. Съблича се, сяда на стола и си разтваря краката. Лекарят: - По-високо! Момичето вдигнало краката. Лекарят: - Още по-високо! Тя вдигнала краката си още по-високо. Лекарят: - Още! Момичето: - Докторе, защо по-високо, наистина не мога повече. Лекарят: - Кабинетът на гинеколога е на горния етаж, тук е фризьорски салон. Една нощ Иванчо не можел да заспи и отишъл в стаята на майка му и баща му. Баща му го попитал: - Иванчо, какво искаш – братче или сестриче? - Хипопотамче! – отвърнал Иванчо. - Не, бе, сине, питам те – момиченце или момченце да бъде? - Хипопотамче! – настоял Иванчо. - Иванчо, може само момиченце или момченце! – изнервил се бащата. А Иванчо казал с наивен детски глас: - Ако искаш да опитам аз... Двама приятели на бира: - Славчо, как го правиш - как всяка вечер си с ново гадже? Как се запознаваш с тях? - Всичко е много просто. Отиваш в киното, купуваш два билета и излизаш отвън. Оглеждаш се за подходящо гадже, но гледаш да е без торба и да не бърза за никъде - тогава най-вероятно ще успееш. Приближаваш се и и казваш, че са ти вързали тенекия и я поканваш на кино. Когато влезете сядате на последния ред, прегръщаш я, хващаш и ръката и и подаваш х%я си. - Чакай, чакай, това пък последното защо? - Ами не съм сигурен... Но някак си помага за сближаването.