Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре... А селянина: - Не ща, не ща, не ми се яде...