20 °C
Властта си мисли, че ние не мислим.
Бисери
2,932 прегледа
Следващ →
Още вицове
Старшина строява ротата и казва:
- Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин…
- Алуминий. - чува се глас от строя.
- Кой се обади? - пита старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие!
- Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя
- Кой се обади? - пита пак старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
Жена пробва различни шапки в магазина. Накрая казва на продавачката:
- Ще взема тази, какво ви дължа?
- Нищо, Вие дойдохте с нея.
Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.
Из дневника на извънземен:
Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички.
Бащата на Иванчо влиза в стаята и гледа сина си да клати баба си и учуден го пита:
- Абе сине, ти нормален ли си бе, що чу**ш майка ми?
А Иванчо поглежда баща си и казва:
- А ти защо го правиш с моята, бе ?
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
