Петък, 7 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Отишъл турист в Тбилиси. Качва се на такси и шофьора подкарва с бясна скорост. Наближават кръстовището и свети червено. Шофьорът дава газ и минава. На следващото кръстовище пак. - Абе човек, недей така, ще стане някоя беля! - Аз съм джигит! - отговорил смело грузинеца. На следващото кръстовище е зелено и той бие спирачки, едвам успява да спре. - Сега пък защо спря? В това време профучава кола по другата улица, а шофьорът се обажда: - И той е джигит!
Разни 1,956 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две блондинки си говорят на бара. Едната изведнъж пада на земята и умира, а другата я поглежда и я пита: — Абе, ти на ква ми се прайш ма… Един отишъл на театър с жена си. След първото действие много му се доходило до тоалетната и станал да търси. Дълго се лутал из коридорите, накрая намерил някакъв бутафорен паметник, ограден с изкуствени цветя и си свършил нуждата там. После се върнал на мястото си и пита жена си: - Много ли изпуснах от второто действие? - Ти изигра главната роля в него! Спамерът се разкая за своите постъпки и започна да изпраща мейли със своите искрени извенения. Един полицай отишъл на браснар. Докато го бръснел бръснаря попитал: - Говрят за вас, че сте много тъпи. Искам да те питам нещо да видя дали ще ми отговориш. Какъв ми се пада на баща ми сина му. Полицаят мислил, мислил и накрая казал: - Незнам ти ми кажи. Бръснарят се засмял и казал: -Верно било, тъпи сте! Пада ми се брат. Отишъл полицая при шефа и решил да се направи на умен. -Какъв се пада на баща ми сина му шефе. Шефа мислили, мислил и казал: - Незнам - кажи. - Колко си тъп шефе - на бръснаря брат се пада! Млада девойка отива на лекар, той я посреща: - От какво се оплаквате? - Ами, боли ме корема. - Съблечете се! - отговаря той. - Ама, докторе....срам ме е. - Добре, ако искате ще загася лампата за да сте по-спокойна. В тъмното се чува гласът на момичето: - Докторе, къде да си оставя дрехите? - Ами там до моите.....
Реклама — Зона 3 (728x90)

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност. - Имануел Кант