Един луд си завързал чехъла и почнал да си го влачи като куче. Завеждащият го пита: — Е пак ли с това твое куче бе? — А не, аз сам си заварзах чехъла. Докторът си казал „Ей тоя се оправи бе!“ и го пуснал. Като излязал от лудницата лудият погалил чехъла и казал: — Излъгахме ги Шаро! Разхождали се два балона в пустинята и изведнъж единият казал: - Внимавай, кактуссссссссс... Човек винаги вярва в чудеса, особено когато натиска на банкомата бутона за "Проверка на сметка"... Срещат се двама приятели. - Представяш ли си, онзи ден жена ми се разболя, а вчера тъщата дофтаса да се грижи за нея. - Да, бедата никога не идва сама! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!