В болницата на съседни легла лежат гипсирани борец и някакъв дядка. Говорят си кой как е попаднал там. Дядката:
- Ами сина ми работи в автосервиз, та ми сложи турбо-двигател на трабанта. И оня ден си бича по магистралата, изпреварвам някакъв мерцедес, а насреща - камион. И прас... челно. А ти?
- Ами карам си с мерцедеса по магистралата и гледам - някакъв трабант ме изпреварва. Викам си - сигурно съм спрял. Отварям вратата и слизам...
Семейство арменци, жената-млада, хубава...мъжът и той, обаче колкото и да се сдържали по каноните се наебали, щото трябвал наследник. Лошото било, че се родил син - рижав...ужас! И мъжът и жената чернокоси, чернооки, а синът - рижак! Кръстили го Хампарцун, незнайно защо, но барем името му да е като на родата - арменско. Бащата много се съмнявал, че не е негово синчето и отишъл за справка при местния баш ебач на селото. Разказал му как стоят нещата и опитният взел да разпитва:
- Абе, ти с жена ти често ли се чукаше?
- Ами, не! Даже вобще не съм я чукал преди да направя Хампарцунчо! Ама все-пак, май някой друг я е чукал, щото аз - черен, тя - черна, пък Хампарцунчо - рижак!
- Не, бе, никой не я е чукал, ама Хампарцунчо е рижав, щото на излизане е обрал ръждата!