На 14 април ти беше в трамвай #19 и слезе на “Ракова болница”. Беше облечена в зелена мини пола и бяла блузка. Аз, ако си спомняш те бях хванал за задника и си държах ръката там без да ми направиш забележка от площад “Славейков” до твоето слизане. Моля ти се обади ми се на телефон 43-42-41. Попитай за Борис Леяра. Ако се обади женски глас това е хазайката - кажи й че си ми братовчедка, ако се обади мъжки глас и не съм аз, то това ще бъде съквартиранта и на него може да му кажеш коя си. С обич те чакам.
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...