Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си: - Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала: - Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения! Иванчо го записал и отишъл при баща си: - Тате, кажи ми едно изречение! - Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари. Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го. На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията. - Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения! - Абе, Иванчо, какво има в главата ти? - Много буболечки и бръмбари. - Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката. - Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов. Истински обяснения, писани пред КАТ: "Казах на полицаите, че не съм пострадал, но след като махнах шапката си, открих, че имам фрактура на черепа." "Бях сигурен, че старецът няма да успее да стигне до другата страна на пътя, когато го блъснах." "Пешеходецът нямаше представа накъде да бяга, докато го прегазвах." - Разбрах, че древните гърци са предпочитали да си утолявят жаждата не с вода, а с разредено вино. - И какво? - Гърците са били прави. С вода не може да се напиеш. Жена се връща от продължително гостуване при родителите си и заварва мъжа си сред купчина празни бутилки. - Откъде се взеха толкова бутилки?! - възмущава се тя. - Не знам! - чуди се мъжът. - Никога не съм купувал празни бутилки. Разговор между съпрузи: - Скъпа заминавам командировка. - казал мъжът. Съпругата го попитала: - Скъпи, нали ще си ми верен? Съпругът отговорил: - Скъпа, аз съм адвокат, не съм гадател.