Мразовита зимна вечер. В студената зала лектор предава поредната си лекция, а на последния чин, до едно счупено стъкло стоят студент и студентка и мръзнат. По едно време лекторът се обръща към студента: - Колега, духа ли ви? - Аааа, не ... само ми го държи ... - Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той. Влиза чукча в аптека, приближава се към прозорчето и пита: - Има ли сметана? - Нe!?! - А сух салам? - Не! - Сигурно и консерви с копърка няма? - Няма! Това е аптека и не търгуваме с такива неща... - Кофти търгувате тука.... - Що не застанеш ти зад прозорчето и да търгуваш по-добре? - Съгласен... Разменили си местата. Чукчето застанало зад прозорчето, а аптекарят седи отвън и пита: - Има ли сметана? - Има! - А черен хайвер!?! - Има! - Добре, дай по сто грама от двете! - А рецепта имаш ли? Не само мога да чета между редовете, но и оставям бележки между очите. Организирано било състезание: който изпие 30 водки, ще спечели 100 хиляди долара. Дошъл французинът, пил що пил, стигнал 10 водки и паднал под масата. Американецът успял да изпие 15 водки и паднал под масата. Дошъл ред на русанка. Той изпил 25 водки и също паднал под масата. Седвал да пие Бай Ганьо. Пил, пил, изпил 29 водки и станал да си върви. Пресрещанали го журналлистите и го попитали: - Бай Ганьо, как може да ви се опре само една водка и заради нея да изгубите такава голяма награда? Бай Ганьо отговорил: - Абе не е проблемът в едната водка. Мога да изпия още толкова, но ние, българите, си имаме граница: Пием до тогава, докато се насерем, после ставаме и си тръгваме!