Един цигулар върви през пустинята. Вижда, че насреща му идва лъв и уплашен си мисли: "Край! Нищо не мога да направя, освен предсмъртно да си посвиря". Взел цигулката и с разтреперани ръце засвирил. Лъвът се оказал музикален. Полегнал, заслушал се и даже си тактувал с опашката. След малко се задава втори лъв. Първият му казва:
- Ш-ш-ш-т! Лягай и слушай! Човекът свири като Паганини! Факир е!
Вторият лъв също се заслушал. Дошли трети и четвърти лъвове, чували как свири цигуларят и се заслушвали.
По едно време идва престарял лъв и без да се огледа, направо скача и излапва цигуларя.
Всичките лъвове скачат:
- Ей, к’во направи бе! Що го изяде!
- К’во, к’во? Нещо недочувам...
Баща към сина си:
- Сине, виж май има храст със сладкиши на двора.
- О, татко, всеки знае че растат само по дърветата, но за всеки случай ще проверя.
Момчето се връща след малко с сладкиш в ръка и казва на бащата:
- Ей, татко, наистина е било дърво!