На пазара една баба продава ябълки. Върху ябълките седи табелка, на която пише "ЧЕРНОБИЛСКИ". Покрай бабата минава един човек и пита: - Бабке, що си сложила тая табела, бе? Сигурно никой не купува от тези ябълки, като прочете табелата. - Как да не купуват, бе синко? Купуват и още как! Кой за жена си, кой за тъщата. Говорят си двама шефа: - Как е твоята разкошна секретарка? - За съжаление напусна. - Какво е станало? - Веднъж влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари като целувах жена си... - Келнер! Тази супа има вкус на перилен прах! - Странно, това е специалитета на заведението...А, извинете, вие често ли употребявате разтвор на перилен прах? Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни? Жена буди съпруга си: - Хайде, ставай, петлите пропяха! - Че какво ме засяга това, аз да не съм кокошка!