20 °C
Снежанка и принцът се чукали, а джуджетата искали да гледат през ключалката, ама били ниски та се качили едно на друго и най-малкото отгоре им казвало какво става, а те си предават надолу по веригата.
- Принцът е гол. - казва джуджето.
"Принцът е гол, принцът е гол, принцът е гол ..." се чува веригата.?
- Снежанка се съблече.
"Снежанка се съблече, Снежанка се съблече, Снежанка се съблече ..."
- Той я целува.
"Целува, целува, целува ..."
- Принцът й го вкара.
"Вкара, вкара, вкара ..."
- Клатят се яко.
"Клатят се яко, клатят се яко, клатят се яко ..."
- Принцът се изпразни.
"И аз, и аз, и аз ..."
Семейни
3,144 прегледа
Следващ →
Още вицове
Иванчо пита баща си ...
- Тате, мама да не е певица?
- Не защо?
- Пее на един странен микрофон, с две яйцевидни батерии... И някакъв човек я гледа в устата...
2100 година на брега на реката три крокодила.
- Някога сме били зелени на цвят - си спомня първият.
- И можехме да плуваме - добавя вторият.
- Стига спомени! - казва третият. - Да летим да събираме мед!
Каква е разликата между котката и Лъвът?
отг: Котката реве като обратен лъж (Мяу)
Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал:
- Не, ти не си за тук, ти си за ада.
Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал:
- Ама къде ме водите, бе?
- Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите.
Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал:
- Ама толкова ли съм грешен, бе?
Дяволите казали:
- Спокойно, ще видиш.
Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал:
- Леле, сега какво ще ми правите?
Сатаната казал:
- Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото.
Линукс специалистът учудено попитал:
- Ама нали това е адът?
- Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
На приемния изпит в Югозападния Университет тризначките изкараха шестица. Общо.
Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. - Александър Пушкин
