Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: - Кой чука? - Георги. - Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца. - Ами Гонзо, бе! - … - Георги Иванов - Гонзо! - А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата. Връща се мъж от командировка, иска да звънне на вратата, но в ръцете има толкова подаръци(за жената), че не може да натисне звънеца. Минава покрай него възрастна съседка: - С рогата, съседе, с рогата! Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце. - Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми? Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред. - Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка. Жената се съгласила. - Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка. Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата. Щастието не се крие в парите, а в тяхното количество! Едни борци отишли на село при дядо Йоцо и го попитали: - Знаеш ли кои сме ние? - Hе знам- отговорил старецът. - Hе знаеш кои сме ние?! - Ами, откъде да знам кои сте- повторил старецът. - Тогава за наказание ще ти вземем едно агне. Hа следващия ден борците отново отишли при дядо Йоцо и пак го попитали: - Знаеш ли кои сме ние? - Знам- казал дядото. - Знаеш ли?! Как така знаеш? - Ами, разбрах вчера, когато ми взехте кучето.