20 °C
Социализъм: да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...
Политически
3,641 прегледа
Следващ →
Още вицове
Уважаеми абитуриенти! Уведомяваме ви, че ще има и допълнителни изпити на есен и ще се проведат във военните окръжия.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Най-обидното на този свят е това, че глупаците винаги са напълно уверени в себе си, а умните хора винаги се съмняват.
Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето.
- Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му.
- Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата...
- И какво от това? - попитала жена му.
- Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят!
Между приятели:
- Вчера в ресторанта седях на една маса с тоя шахматиста Веселин Топалов...
- И какво стана?
- Какво... там покривките едни такива карирани... час и 20 минути ми подава солницата!
На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци. - Чарли Чаплин
